0
Яница Карамаркова е на 38 години, от град Бяла, Русенско. Ученическите и години преминават в родния й град. Завършила е СУ "Панайот Волов", а след това е приета в Лесотехническия университет в София, специалност Горско стопанство. През периода на следването си работи в университета по различни научни проекти, свързани с климатичните промени. Професионалният ѝ път започва като експерт в Държавен фонд "Земеделие". Голямата ѝ трансформация настъпва, когато става родител. Днес работата ѝ обхваща широк спектър от роли: от консултант по следродилна грижа, през водене на онлайн училище за родители до опитна сертифицирана дула, практикуваща в София.
Как се промени пътят ѝ и защо върши всичко с ентусиазъм и силна отдаденост, може да научите от разговора ни, в който Яница Карамаркова говори за стъпките, необходими за постигането на осигуряване на цялостна и завършена грижа за жените през бременността и следродилния период.
***
Яница, разкажи ни малко повече за твоя път от родния град Бяла до практикуване на тази екзотична професия - сертифицирана дула с раждане.
В момента съм сертифицирана дула за раждане и следродилен период, CBS консултант по кърмене и инструктор за подготовка за раждане. Всичко това е много по-различно от висшето ми образование и квалификация. Да, родом съм от Бяла, завърших Информатика в местната гимназия и след това кандидатствах. Приеха ме точно това, което исках тогава, и се озовах в Лесотехническия университет в София, специалност Горско стопанство. Завърших с огромно желание, награди и почести. Мога да кажа, че напълно оползотворих студентските си години в учене, пътувания, обмен на опит и откриване на нови хоризонти.
- Каква беше първата ти работа след завършване на висшето ти образование и с какво допринесе тя за бъдещото ти развитие напред в годините?
През периода на следването ми работех в университета по различни научни проекти, свързани с природните нарушения и климатични промени. Изучаването на пожарите беше моята страст – осъзнах, че колкото и изпепеляващи да са, след тях, отново всичко се възобновява и настъпва бурен живот. След като завърших, започнах първата си сериозна работа, като експерт в Държавен фонд „Земеделие“. Определено, школовката беше на високо ниво, научих много за хората, за отношенията, работата в екип и под напрежение, спазване на срокове, динамика. Научих се да бъда последователна и да обръщам внимание към елементите на средата. Всичко беше интересно и изключително динамично, но не беше моето.
- Какво те вдъхнови да се занимаваш с подкрепата на жени по време на бременността и раждането?
Най-голямата ми мотивация всъщност се оказа липсата на подкрепа, която аз самата изпитах при раждането на първото ми дете през 2016 година. Тогава усетих порив, че искам да дам повече на жените, да получат всичко онова, което на мен ми е липсвало по време на бременността и раждането, а по- късно и в следродилния период. Така след раждането на втория ми син, което усетих много по-позитивно и осъзнато, заедно с екип, подкрепящ естествените процеси и нужди на жените, успях да канализирам и реализирам тези мои желания. Мечтаех за цялостна подкрепа на жената - от бременността, през раждането, та чак до кърменето и грижата за бебето. Стъпка по стъпка, постигнах това и сега осигурявам цялостна и завършена грижа за жените.
- Дула професия ли е и как и къде могат хората да се възползват от твоите услуги?
Да, в много държави по света дулата е призната и уважавана професия. У нас съществува през последните 15 години, но още не е толкова популярна. Дулата осигурява непрекъсната емоционална подкрепа и помага за физическия комфорт на жената по време на раждането, тя е немедицинско лице и не се меси в медицинските въпроси, както и не извършва никакви медицински дейности. Ако акушерката се грижи за здравето и безопасността на майката и бебето, то ролята на дулата е да се погрижи за емоционалното състояние и мотивацията на майката. За съжаление у нас са малко болниците и специалистите, които разбират важността на работата на дулите. Често липсва и осъзнаване от страна на жените за това. Ако някоя жена би искала да се възползва от подобна услуга, преди всичко трябва да попита лекаря, който следи бременноста ѝ, дали е възможно това в конкретните условия, тъй като всяка болница има своя политика и стандарти на практика, касаещи придружителите по време на раждането или след това.
- Как се развива професията „дула“ в България във времето? В Русе има ли такъв вид услуга, която да отговори на нуждите на бъдещите родители?
Дулството навлиза в полезрението на жените бавно, но с уверени стъпки. С годините става все по-популярна и търсена услуга както при раждането, така и в следродилния период. Жените стават все по-осъзнати за нуждата от подкрепа през този така уязвим за тях период. Към момента в Русе няма активно работеща дула. Ще се радвам, ако нашият разговор мотивира още жени да тръгнат по този път и искат да подкрѐпят други жени в пътя им към родителството. В момента работя заедно с още една дула и педиатър. Като екип успешно покриваме нуждите на жената през последните месеци на бременността, раждането и следродилния период. Всъщност през последните години Ковид ни научи, че подкрепата към жените, може да се прилага успешно и онлайн. Благодарение на това имаме възможност да работим с много жени както лично в София и в региона, така и в цяла България, а нерядко работим и с българи в чужбина.
- Напоследък е модерно в очакване на бебето семействата да посещават училище за родители. Ти се занимаваш и с това. На какво ги учите?
Последните години провеждаме регулярно онлайн училище за родители, в което подготвяме новите майки за раждането, как да встъпят уверено към майчинството. Учим ги как да се оправят с объркването и изтощението в първите дни след появата на бебето, но също така и как да се грижат за себе си и за отношенията им с партньора, как да се справят с кърменето и с всичко, от което имат нужда. Все повече родители, не само жени, страдат от следродилна депресия и това е наистина тревожна статистика. Много бих искала да можем да осъществяваме повече групи за подкрепа и да нормализираме раждането и встъпването на жената в майчинството. Бих искала подкрепата да бъде много по-достъпна, така че тревожността на жените да намалее и да имат шанс да поемат уверени ролята си на майки.
- Какви са плюсовете и минусите на българската здравна система в областта на раждането, според теб? Как виждаш развитието и ролята на сертифицираната дула в България през следващите 10 години?
Най-големият плюс на българската здравна система е, че жените имат достъп до медицинска грижа и внимание - колкото пъти искат, могат да се видят със специалист от всякакво естество. Могат да сменят следящия си лекар или болнично заведение, когато решат, могат да избират къде и как да родят. Докато в чужбина, това не е така достъпно, за сметка на условията, които получават.
Огромен минус е отношението към жената, тъй като по време на бременността и раждането тя се счита, че е невменяема или не достатъчно адекватна, а това далеч не е така. Жената няма право да бъде активна страна в раждането, а трябва да прави нещата, които ѝ се кажат, да роди в позата, която ѝ се каже, а не от която има нужда например. Жената има нужда и от грижа и отношение, не ѝ трябва много, просто някой да я подкрепи, да ѝ каже, че всичко е наред, че ще се справи и че се справя прекрасно. Надявам се, че всичко, което правим, ще даде плодове и все повече жени ще изпитват удовлетворение в раждането и майчинството. Искрено вярвам, че следващите 10 години жените ще бъдат много по-уверени и ще осъзнаят нуждата да бъдат активната страна в раждането на децата си, да намерят гласа си и да го изразят свободно.
- Според теб, колко важно е жената да има подкрепяща среда и да е заобиколена от съмишленици?
Средата е от изключително значение. Когато жената се чувства в защитена и в подкрепяща среда, тя може да развие напълно потенциала си, да осъзнае колко е силна и всъщност колко значима е. Истината е, че съвсем малко е нужно на една жена, за да полети и да разгърне възможностите си. Вярвам, че всички бъдещи майки носят тази сила, просто някой трябва да им позволи да я проявят, или в най- добрия случай те сами да искат и си позволят това.
- Как семейството ти приема твоята работа?
Отначало роднините ми бяха скептични към избора ми, тъй като напуснах стабилната си работа, за да гоня дивото и да „гася пожари“ при новите майки, но с времето се увериха колко правилно съм постъпила. Разбира се, без подкрепата и разбирането на моя съпруг и партньор в живота, всичко това нямаше да е възможно. Той пръв ме окуражи да последвам поривите си.
- Как се справяш с толкова много задачи всеки ден, как ги разпределяш, остава ли ти свободно време за теб самата?
Истината е, че зад дулството ми се крият много обучения, безсънни нощи и сертификации, които отнемат голяма част от свободното ми време и ресурси, тъй като изискват покриване на много изискания. Следя проучванията и промените в съвременните препоръки и добрите практики за раждането, кърменето, възстановяването и грижите за бебето, за да могат жените, с които работя, да получават най- добрата и съвременна грижа. Извън дулството и безкрайните обучения и семинари, успявам да се грижа и за себе си, да отделям достатъчно пълноценно време за децата, да ходя на танци, на фитнес, да пътувам, да чета, да се развивам и да се виждам с приятели.
· Какво предвиждаш от тук нататък? А какво си пожелаваш?
Сега започваме ново издание на училището за родители „Уверено начало с бебе“ към програмата „Спокойна мама“, предстоят ни много вълнуващи срещи с бъдещи родители и вниманието ми е насочено в тази посока. Но и в предстоящите раждания и срещи с бебетата и новите майки. Вълнуващо, нали?
Пожелавам си искрата, която нося, да не гасне, а напротив - да избухне в пожар и завладее повече бъдещи родители да потърсят подкрепа и да бъдат уверени и осъзнати в родителството си.
Напиши коментар