0
– Аз знам, че нищо не знам! – заявих смело.
Комисията ме изгледа пренебрежително и в хор каза:
– Като не знаете нищо, как искате да Ви назначим – и ме отрязаха.
Явих се след време втори път. Погледнах мъдро подред всеки от комисията и казах:
– Дайте ми опорна точка и аз ще повдигна света!
– Ние не даваме, а изискваме – отвърна ми председателят на комисията и ме отпрати.
Не се отчаях. Пак се явих. Този път отсякох:
– Мисля, следователно съществувам!
– Всички мислят – изсмяха се от комисията и ме отпратиха да си съществувам, без да ме назначат.
Накрая отидох сломен, навел тъжно глава надолу и казах тихо:
– Изпращат ме отгоре…
Цялата комисия скочи на крака усмихната, а председателят ме прегърна топло и каза:
– Назначен си.
Напиши коментар