0
Ако в Поднебесната империя познават България, това се дължи до голяма степен на един изключително талантлив и интересен художник, чийто живот – и личен, и творчески – построява мост между две далечни земи. Марин Върбанов – подобно на Кристо – твори зад граница, но покорява Далечния Изток – Китай. Роден е на 20 септември, през 1932 година.
Марин Върбанов, едно сираче от малкия град Оряхово, не само успява да преодолее социалните и географски бариери, но и да свърже съдбата си с китайската аристократка Сун Хуай Куей, наричана "принцесата от Пекин". Това е любовна история, която започва през 50-те години на ХХ век и успява да разруши социалните предразсъдъци и културните различия между две коренно различни държави — България и Китай. Днес Марин и Сун са легенда в Китай и тяхната връзка е призната като една от най-големите любовни истории на съвремието.
Младият Марин, осиновен от семейство в Оряхово, показва талант в изкуствата и успява да се класира в Художествената академия. През 1952 г., когато се предоставя възможност за обмен на студенти между комунистическите държави България и Китай, младежът заминава за Пекин – решение, което ще промени живота му завинаги. В Пекин той среща Сун, дъщеря на китайски професори с древни корени, изящна и интелигентна жена, която го учи на китайски. Въпреки разликите в произхода и културата, двамата се влюбват.
Любовта им обаче среща сериозни предизвикателства. Китайското общество и особено семейството на Сун трудно приемат връзката ѝ с чужденец. Молбите към различни инстанции не помагат, докато едно писмо не стига до Джоу Енлай – един от най-влиятелните китайски лидери, който разрешава брака между Марин и Сун. Така любовта им получава благословията на самия Мао Дзедун.
Марин и Сун стават семейство. След завършване на образованието си, двамата се връщат в България. По някаква съдбовна случайност обаче точно тогава настава огромният разрив между Китай и останалите социалистически страни. Мао подготвя страховитите времена на Големия скок, съпроводен от Културната революция. Семейството на Сун е сред най-застрашените – родителите ѝ не просто са интелектуалци, но и са сродени с „враговете“ в лицето на българина. В продължение на 15 години Сун остава закотвена в България, а семейството ѝ – родителите и братята ѝ – са подложени на превъзпитание с тежък труд в оризовите полета.
В София Марин продължава обучението си в Националната художествена академия. Младото семейство живее в изключителна бедност. Свиват се в малко помещение под покрива на НХА, за което не плащат с пари, а с труд. Сун – образованата наследница на вековна фамилия – мие чинии в студентската столова. Раждат им се двете деца – първо Боряна, после Феникс.
С раждането на сина сякаш всичко си идва на мястото. Марин се сдобива с поръчки – рисува портрети на софийската бохема, намират квартира на ул. „Оборище“, в която често се събират повечето млади софийски интелектуалци по това време. Марин и Сун бързо намират средата си в София. Приятелите им се шегуват, че първият китайски ресторант е открит на ул. „Оборище“ през 60-е. Сун е роден дипломат, има изключителна дарба за езици. Бързо научава българския, знае още английски и френски. Тя е и великолепна готвачка. Поддържа връзка с китайски дипломати, от които се осведомява за семейството си и се сдобива с китайски деликатеси.
Възходът им е непрекъснат. Марин, вече утвърден творец, е поканен да оглави новосъздадената специалност „Текстил“ в НХА. За пръв път гоблените и ковьорчетата излизат от старите бабини одаи и се превръщат в приложно изкуство именно поради неговата отдаденост към изкуството. Създава и оглавява и гобленната секция в Университета Ню Сауд, Сидни, Австралия. Печели награди, изгражда име.
Едва през 1974 г. настава разведряване в отношенията между България и Китай. Сун успява да се върне за кратко в родината с малкия Феникс и кака му Боряна и те за пръв път виждат китайските си баба и дядо.
Успехите на Марин са свързани и с активността на принцеса Сун. Когато талантът му е забелязан на Запад, благодарение на кореспонденцията, поддържана от съпругата му, той получава покана да отвори ателие в Париж. След кратък семеен съвет приемат поканата. И един ден в ателието им във френската столица влиза самият Пиер Карден. Той оценява не само таланта на българина, но и способностите на съпругата му. Кани Върбанов да направи изложба в Ню Йорк, като заедно с него кани и жена му, за да си осигури пробив в Китай. И тя го постига. Така – с личната помощ на „мадам Сун“ – Карден става първият западен моделиер, проникнал в Изтока. Сун отваря от негово име в Китай изключителен ресторант – най-представителният в тази част на света, копие на френския „Максим“.
Феникс вече е достатъчно голям, за да поеме по пътя си сам – оставят го да учи в Париж, а семейство Върбанови се установява в Китай.
Марин създава в древния град Ханджоу школа за гоблени, която днес е известният Институт по текстил, носещ неговото име. Сун работи по проекта си с Пиер Карден.
През 1989 г. Марин претърпява инцидент - пада от стълба, докато работи по грандиозна текстилна творба. По време на престоя в болницата му откриват рак, а той е само на 57. Лекува се в Пекин, през болничния прозорец вижда събитията на площад Тянънмън. Умира скоро след това, а прахът му е погребан на 3 места – в София, Париж и Пекин. Сун си отива от тоя свят десетина години след любимия мъж, също от рак.
Но любовта им надвива смъртта и паметта паметта. Днес има специален музей, в който се съхраняват спомените за „оряховския княз“ и китайската принцеса – двама граждани на света, пренесли любовта си през граници и идеологии.
По материали от Интернет
Напиши коментар